Българска Филателна Академия

  • Новата книга на Българската филателна академия,2013Новата книга на Българската филателна академия,2013

РЪКОВОДСТВО

 
 Председател: Спас ПАНЧЕВ
 Зам.-председател: Проф. Никола МАДЖАРОВ

 Научен секретар

 Членове:


 Орг. секретар:

Димитър МОНЕВ

Богдан СТЕФАНОВ
Георги ДЕЧЕВ
Иван КОСТОВ

Орлин ТОДОРОВ

Почетни членове от чужбина:

  • Андрей КРОНИН, Канада
  • Драгомир ЗАГОРСКИ, САЩ
  • Георги ПОПОВ, Германия
  • Хенк СЛАБИНК, Белгия
  • Марк БОТУ, Белгия
  • Еухенио фон Бок, Боливия
  • Йозеф Волф, Люксембург
  • Ладислав Дворжачек, Чехия
  • Николай Мандровски, Русия
  • Павел Николов, САЩ
  • Ричард Стивънс, САЩ
  • Рос Таул, САЩ
  • Томас Хицлер, Германия
  • Ърл Галиц, САЩ
  • Якоб Накри, Турция

 

Адреси на членовете:

  • СПАС ПАНЧЕВ
    ж.к. “Гоце Делчев”, бл.258, вх.4, ап.6
    1424 СОФИЯ
  • БОГДАН СТЕФАНОВ
    ул. “Кирил и Методий” 15
    5300 ГАБРОВО
  • ГЕОРГИ ДЕЧЕВ
    пощ. кутия 798
    1000 СОФИЯ
  • ПАНАЙОТ КУРДАЛАНОВ
    ул. “Анри Барбюс” 36, вх.Б
    Филателно дружество
    1113 СОФИЯ
  • АНДРЕЙ ПЕНЧЕВ
    ул. “Стефан Караджа” 23
    5300 ГАБРОВО
  • БОНЧО БОНЕВ
    пощ. кутия 1503
    1000 СОФИЯ
  • СТОЯН БОЯДЖИЕВ
    ул. “Драгоман” 31
    5100 ГОРНА ОРЯХОВИЦА
  • КРЪСТЮ КРЪСТЕВ
    бул. “Патриарх Евтимий” 61
    1000 СОФИЯ
  • ДИМИТЪР МОНЕВ
    пощ. кутия 960
    1000 СОФИЯ<
  • ВАЛЕРИЙ ТЕРЗИЙСКИ
    ж.к. “Дружба”, бл.205, вх.Б, ап.38
    1582 СОФИЯ
  • КОНСТАНТИН ФИЧЕВ
    ул. “Васил Левски” 76
    5600 ТРОЯН
  • ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ
    депутат от Синята коалиция
    пл. “Народно събрание” 1
    НАРОДНО СЪБРАНИЕ, 1000 СОФИЯ
  • БОЙКА МУТАФЧИЕВА
    пощ. кутия 81 - издателство “ПИК”
    5000 ВЕЛИКО ТЪРНОВО
  • ОВАНЕС КИРАЗЯН
    ул. “Христо Станчев” 10
    1463 СОФИЯ
  • МИРЧО МИРЧЕВ
    Зона Б – 5, бл. 12
    1303 СОФИЯ
  • ОРЛИН ТОДОРОВ
    ул. “Колю Фичето” 5
    2644 с. БИСТРИЦА
    обл. Кюстендилска
  • НИКОЛАЙ ГРЪНЧАРОВ
    ж.к. “Стрелбище” бл.1, вх.А, ап.78
    1404 СОФИЯ
  • МАРИН МАРИНОВ
    ул. “Цар Иван Александър” 116-А
    9700 ШУМЕН
  • ХРИСТО НИКОЛЧЕВ
    пощ. кутия 190
    1000 СОФИЯ
  • ИВАН КОСТОВ
    ул. “Русалка” 17/Б
    1505 СОФИЯ
  • НИКОЛА МАДЖАРОВ
    ул. “Христо Максимов” 44, вх.Б
    1111 СОФИЯ
  • ГРИГОР ТОМАНОВ
    пощ. кутия 110
    1000 СОФИЯ
  • ЗДРАВКО ТОРНЕВ
    бул. “Сливница” 7
    9000 ВАРНА
  • СИМЕОН ЙОРДАНОВ
    ул. “Горски пътник” 18
    1407 СОФИЯ
  • ДЕЧО ДЕЧЕВ
    бул. Патриарх Евтимий” 40
    1000 СОФИЯ
  • ИВАН ПАНАЙОТОВ
    ул. “Любен Каравелов” 52, вх. Б
    5000 ВЕЛИКО ТЪРНОВО
  • ЛАЗАР ЛАЗАРОВ
    пощ. кутия 5
    5800 ПЛЕВЕН
  • ГЕОРГИ ТАБАКОВ
    ул. “Тотю Иванов” 25
    5300 ГАБРОВО
  • ПЕТКО ПАШОВ
    ул. “Радой Умников” 9, ап. 5
    5300 ГАБРОВО
  • ЗДРАВКО ВЪЛЧЕВ
    ул. “Капитан Андреев” 15
    1421 СОФИЯ
  • КОНСТАНТИН ПЕНКОВ
    бул. “Скобелев” 32
    1606 СОФИЯ
  • ЙОРДАН КОЧЕВ
    ул. “Аксаков” 11
    1000 СОФИЯ
  • ИВАН БЪРНЕВ
    пощ. кутия 133
    1504 СОФИЯ
  • НИКОЛАЙ ПЕНЕВ
    ул. “Батак” 2, ап. 1
    9000 ВАРНА
  • РАДИЧКО РАДИЧКОВ
    ул. “Княз Борис I” 82
    1000 СОФИЯ

 

 

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛАТЕЛИСТИ
БЪЛГАРСКА ФИЛАТЕЛНА АКАДЕМИЯ
 

Българската филателна академия – традиция и настояще
 

Въведение
 

Творческата и научната дейност на Съюза на българските филателисти през годините показва почти идентичен път на развитие: конгрес на филателната федерация, на който се формира научно звено – после активна дейност през следващите години – постепенно затихване на ентусиазма и научната дейност. Следва нов форум, ново (обновено) научно звено с ново ръководство и нов подем! До следващите форуми...
Независимо от тази цикличност в развитието на творческата и научна дейност, направеното от нашите предшественици и съвременници в тази област е забележително и то не бива да се забравя. Защото това е национален капитал за българската филателия и създателите му заслужено имат нашето признание!
 

Малко история
 

Въпросът за научните основи на филателията е заложен при нейното възникване в България. Още в първия си брой от октомври 1893 г. списание „Глас на българското филателно дружество в Пловдив“ публикува уводна статия, в която е записана основната цел: дружеството и списанието да направят филателията „научна и полезна“. Много статии в този дух са публикувани в редица филателни списания и бюлетини, издавани през следващите години от дружествата на Съюза на българските филателисти до 1949 година.
През 1949 г. в Плевен се провежда VII конгрес на СБФ. На него се взима решение за създаването на замисления от преди две десетилетия Научен институт по филателия. Малко по-късно – през септември 1949 г. – институтът е учреден и е приет правилник за неговата дейност. За председател е избран един от най-известните писатели в България Елин Пелин, а около него се нареждат ярки интелектуалци-филателисти, като проф. Боян Балабанов, проф. Борис Стефанов, проф. РафаилПопов, директорът на българските пощи Янко Зелков и филателистите Борис Хаджикалчов, Петко Караиванов и Любен Кочов.
За съжаление, година по-късно Елин Пелин умира и така се отлагат във времето реалните действия за научния институт, като неговите функциии се прехвърлят на сп. „Филателен преглед“.
Успешното развитие на филателното движение и натрупаният опит подтиква ръководството на СБФ да кандидатства за домакинство на световна филателна изложба през1969 г. Като част от подготовката на СОФИЯ ’69 се взима решение за възстановяване на създадения през 1949 г. Научен интитут по филателия. Неговите задачи са по-конкретни и по-целенасочени от тези на института преди 20 години. Избрани са нов председател – проф. Борис Яновски , и ръководство, които започват подготовката на първия научен семинар, преминал при голям интерес по време на световната изложба.
От тази година насетне започват редовните сесии на научното звено на Съюза на българските филателисти. Издават се първите книги с изследвания на членовете му за българските пощенски марки.Те стават автори на първите учебници по филателия и на каталозите за пощенски марки. Към Института се формира и експертен съвет с председател Петко Караиванов, и лекторска група с председател доц. Георги Митев.
Членовете на Института са сред най-активните участници в първата балканска изложба БАЛКАНФИЛА, в проявите на световната младежка изложба МЛАДОСТ’ 74, на СОЦФИЛЕКС’ 72 и на БАЛКАНФИЛА’ 75. За съжаление сесията по време на балканската изложба през 1975 г. се оказва последна за научния институт, като ръководството се саморазпуска.
През1976 г. в София се провежда XII конгрес на Съюза на българските филателисти, който избира за председател един млад, амбициозен човек – Иван Славков, генерален директор на Българската национална телевизия. Благодарение на него научното звено е възстановено с нов председател – проф. Никола Маджаров, и с ново име: „Научно-информационен център по филателия“. И сякаш започва нов период в развитието на научната филателия в България. Сесиите и научните семинари стават задължителни мероприятия по време на изложбите от различен ранг – от световната изложба ФИЛАСЕРДИКА’ 79 до световната изложба БЪЛГАРИЯ 1989. Членовете на Центъра участват с експонати в изложбите, те са лектори на семинари и симпозиуми, те пишат и публикуват свои изследвания и монографии в ежедневните сборници на Научно-информационния център, както и в сп. „Филателен преглед“. Към Съюза на българските филателисти е създадена библиотека с над 3 хиляди каталози и книги с филателна тематика, а секретарят на Центъра Милчо Василев е назначен на щатна работа като библиотекар и експерт.
Центърът разширява дейността си като работи за изясняване на актуалните задачи на филателното движение и пътищата за тяхното осъществяване. Установяват се и творчески контакти с филателните научни формации на СССР, ГДР, Полша, Чехословакия и Унгария.
След естествените сътресения през 90-те години на миналия век с промяната на обществените и икономическите отношения както Съюзът, така и Центърът претърпяват своето прераждане. При новите условия с много усилия Научно-информационният център продължава своята дейност, но вече с намален капацитет и с по-скромни начинания. По решение на ръководството на СБФ към него са присъединени Експертният съвет, изложбената и съдийската комисии. По това време инж. Панайот Курдаланов, който изпълнява функциите на председател, предлага Центърът да бъде преименован на „Българска филателна академия“, мотивирайки се с европейската практика.
 

Българска филателна академия
 

През 2003 г. Съюзът на българските филателисти има вече ново ръководство начело със Спас Панчев, дългогодишен активист, изложител и изследовател. Конгресът дава съгласието си Научно-информационният център да бъде преименован на „Българска филателна академия“, като създава работна група за изработване на устава и подготовка на учредителната сесия. Благодарение на това Академията става факт на 14 май 2004 г. За председател е избран Спас Панчев, а за научен ръководител – проф. Никола Маджаров.
Същата година, по преме на изложбата ЕВРОМАКС във Варна, се провежда международна научна конференция на тема: „125 години Български пощи“, с участието на лектори от България, Сърбия и Турция. Материалите от конференцията са отпечатани в луксозно илюстровано издание.
Следващата година членовете на Академията работят усилено по съставянето на първия биографичен сборник-албум на Филателната академия.
След ежегодните сесиии на Академията, през 2008 г. започва интензивна подготовка на европейската филателна изложба БЪЛГАРИЯ 2009. Членовете на Академията са навсякъде: и в Организационния комитет, и в журито, и в състезателните класове с експонати, както и с доклади в международната сесия на научното звено.
Изложбата приключва успешно. Още нестихнали овациите от БЪЛГАРИЯ 2009, идва ново признание за българската филателия – за почетен член на Европейската филателна академия е утвърден Спас Панчев – председател на СБФ и Българската филателна академия.
През 2010 г. Пловдив става домакин на международен семинар с основна тема: „Пощенско-филателните материали за град Пловдив/1840 – 1900 г./“.
През 2013 г. Българската филателна академия, с помощта на Съюза на българските филателисти, организира първата си международна изложба с участието на филателисти от Гърция, Турция, Германия, Сърбия и България, а през 2014 г. – по време да БАЛКАНФИЛА 2014, във Видин бе проведен международен семинар на тема: „Максимафилията – бързоразвиващото се направление във филателията“ с лектор Никос Рангос, Кипър. На сесията на Академията през 2014 г. в Пловдив присъства президентът на ФЕПА г-н Хосе Рамон Морено, който даде висока оценка за ползотворната работа на Българската филателна академия.
Послеслов
Сега в Българската филателна академия членуват 17 изявени филателисти от Канада, Германия, Швеция, Белгия, САЩ, Русия, Чехия, Боливия и Люксембург, както и 41 изтъкнати филателисти от България. Те са публикували над 200 изследвания за пощенските съобщения и пощенските марки в България.През последните 10 години са издадени 13 книги и монографии, а експонатите на българските членове са наградени с 3 големи златни, 7 златни, 15 големи вермей медала и 21 вермей медала.
 

Спас Панчев
Председател на
Българската филателна академия
 

 
СЕСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛАТЕЛНА АКАДЕМИЯ

    

    На 25 октомври 2014 г. в Пловдив, по време на Международната филателна изложба „България-Португалия“, се проведе поредната годишна научна сесия на Българската филателна академия. Темата на сесията беше „Благотворителните пощенски марки за „Фонд санаториум” с докладчици проф. Никола Маджаров и Орлин Тодоров от Дупница.
    Тези пощенски марки са с подчертан хуманитарен характер, тъй като средствата, получени от реализацията им (в периода от 1924 г. до 1944 г.) са насочени за създаване на материална база за лечение и отдих на пощенски служители. От друга страна тези пощенски марки са уникални, не само в българското, но и в световното маркоиздаване, тъй като те са първите в света „Sunday delivery stamps” (виж „Филателната книга на Гинес” с автор Джеймс Маккей).
     Научната сесия е посетена не само от членове на Академията, но и от участници и гости на филателната изложба и на БУЛКОЛЕКТО 2014, в това число и от президента на Европейската филателна федерация (ФЕПА) г-н Хосе-Рамон Морено, Испания, които приветства участниците и даде висока оценка за извършената работа от Съюза на българските филателисти, а също и на Българската филателна академия.
 

 
НОВА ФИЛАТЕЛНА КНИГА

    През септември 2013 г. беше издадена и пусната в продажба една нова филателна студия, посветена на пощенските марки и карти от Източна Румелия и Южна България.
    Автори са всепризнати специалисти в тази област: Спас Панчев, проф. Никола Маджаров, Томас Хицлер /Германия/ и Якуп Накри /Турция/.
   Издател е Българската филателна академия, а книгата се разпространява от Съюза на българските филателисти и редакцията на сп. “Филателен преглед”.
    Цената на монографията - написана на български език и преведена на английски език, е 18 лева. В цената са включени и три безплатни блока от изданията за европейската филателна изложба БЪЛГАРИЯ 2009:    “Велосипеди”, “Космос- Човек на Луната”, “Природонаучен музей - Минерали” и специален неназъбен блок в тираж 300 броя “Пеперуди”.
Заявки за доставка на книгата се приемат на адрес: Съюз на българските филателисти, пощ.кутия 662, 1000 София

Забележка: Виж илюстрация на корицата на книгата публикувана по - горе на тази страница.
 


П О К А Н А


  На 7 септември 2013 г. (събота), от 10 часа в Клуба на софийските филателисти (ул. “Хан Крум” № 7) ще се проведе редовната годишна научна сесия на Българската филателна академия (с чуждестранно участие), със следния дневен ред:
  1. Откриване на Научната сесия от председателя на Съюза на българските филателисти и на Българската филателна академия г-н Спас Панчев.
  2. Доклад на тема „Пощенски марки и пощенски карти на Източна Румелия и Южна България (1878-1885 г.)”- научно изследване от Спас Панчев, проф. Никола Маджаров, Томас Хицлер (Германия) и Якуп Накри (Турция). Докладва Томас Хицлер.
  3. Разискване по темата на доклада.
  4. Приемане на нови членове на БФА. Предлага: председателят на БФА.
  5. Съобщения.

  От 9,30 часа ще се извърши регистрация на участниците в Научната сесия, заплащане на членския внос за 2013 г. и получаване на материалите за сесията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

СПАС ПАНЧЕВ


 

П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 25.11.2011 г. в Клуба на софийското филателно дружество, ул. Цар Крум № 7-София, се проведе Общо събрание на Българската филателна академия (БФА).
В общото събрание участие взеха 24 от общо 40 членове.
Събранието беше открито и ръководено от Председателя на академията и на СБФ г-н Спас Панчев, който обяви и дневния ред:
1.Информация за дейността на БФА от основаването й през 2005 г.
2.Промени в Статута на БФА.
3. Избор на ново ръководство на БФА.
Г-н Панчев уведоми участниците, че по поръчение на УС на СБФ и на БФА, по първите две точки от дневния ред ще докладва членът на двата органа - Богдан Стефанов.
Във връзка с предложенията за промени в Статута на БФА, Б. Стефанов разясни, че това се налага поради недооценка на възможността за практическото приложение на някои от положенията, заложени в утвърдения преди 5 години Статут и влошените икономически условия, на настоящия етап. Примери:
„За член на ФА при СБФ може да кандидатства всеки български и чуждестранен гражданин- редовен член на СБФ, който работи активно в някоя от областите, които са предмет на дейност на ФА”. Очевидно това не е достатъчно. Защото, за да си член на която и да е академия, се изискват сериозни научни постижения, добили обществено признание;
„Периодично, ФА издава сборник –албум (биографична справка) на членовете. която ежегодно се актуализира чрез сп. Филателен преглед”.
„ФА, със съдействието на СБФ, организира филателни изложби за своите членове” и др., които очевидно са неосъществими” и други.
Още по-фрапиращо е включването, като членове на академията на ръководни, служебни и други чуждестранни и български лица, които наистина са подпомагали и дори участвали реално във филателните прояви на СБФ, но не е и в неговата научно -изследователска работа.
Тези несъответствия са установени при подготовката на книгата „Филателията -научна и полезна” и още тогава съставителите на същата са решили да ги предложат на ОС за обсъждане. Който е прочел тази книга, навярно се е убедил, че упоменатите в нея членове към момента – както чуждестранни, така и български имат ясно дефиниран принос.
Ново в Статута е и въвеждане на почетното членство.
След прочитане и разясненията по двата документа, беше дадена думата за изказвания. Такива не бяха направени.
По точка трета от дневния ред, от името на действалия до сега УС на БФА, предложение за ново ръководство направи председателят Спас Панчев, а именно:
Спас Панчев – председател
Проф. Никола Маджаров – зам. председател
Димитър Монев – научен секретар
Иван Костов – член
Георги Дечев – член
Предложение за нови членове на ръководството направиха : Спас Панчев – за включване като организационен секретар на Орлин Тодоров и проф. Н. Маджаров – за включване като член на УС на Богдан Стефанов.
Както предложенията както на УС така и направените такива в хода на събранието бяха гласувани и приети единодушно.

25.11.2011 г. Начало 16:30ч., край 18:00 ч.
Протокола води: д-р Георги Табаков

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

за дейността на Българската филателна академия
за периода от създаването й през 2005 до 2011 г.

 

Тъй като на практика настоящето Общо събрание е първо, след конституирането на БФА в края на 2005 г. във В. Търново, позволявам си накратко да започна изложението за дейността й с кратка история на нейното създаване.
Идеята за прерастване на Научно -информационния център за филателия при СБФ във Филателна академия възникна през 2003 г. Неин автор беше високоуважаваният от всички нас изтъкнат български филателист, член на УС и зам. председател на СБФ инж. Панайот Курдаланов. Мотивите за това предложение, бяха: успехите на българската филателия в европейски и световен план; безспорният авторитет на СБФ след успешното провеждане на 3 световни и една европейска, на балкански и други национални и международни изложби; натрупаният опит в работата на научните звена на СБФ, последен от които – НИЦФ; споделяне на Европейската практика, в това отношение.
След няколкогодишно обсъждане на идеята и разработка на необходимите документи на 5 юли 2005 г. УС на СБФ утвърди Правилник за дейността на филателната академия и предложение за ръководство в състав: Председател Спас Панчев, зам. председател инж. Панайот Курдаланов, секретар Тотю Карастойков и членове Георги Дечев, проф. Никола Маджаров, Иван Костов и Христо Николчев.
На 8 октомври 2005 г. по време на Есенния филателен салон „В.Търново,2005”, тук се проведе научна сесия на НИЦФ. Като първа точка от дневния ред, участниците в сесията бяха запознати с мотивите и решението на УС за създаване БФА и бяха предложени за обсъждане нейният Статут и ръководство в състава предложен от УС на СБФ. Същите бяха приети идинодушно.
Съгласно чл. 1 от Статута „Българската филателна академия е правоприемник на Научно–информационния център по филателия към Съюза на българските филателисти и неговите членове към дата на учредяване на Академията са нейни членове и основатели”. Така, че взелите участие в този форум членове на НИЦФ, станаха основатели на БФА.
Ето защо, без това да е отразено по този начин в архивните документи, тази научна сесия следва да се приема като Първо Общо събрание и рождена дата на БФА.
Със съжаление следва да отбележим, че в следващите месеци и години, дейността на академията не тръгна с амбициите и темповете с които беше създадена. Тежки здравословни проблеми на заместник председателя инж. Курдаланов и подобни такива в семействата на почти всички членове на ръководството на БФА, не им позволиха да се отделя необходимото време за организиране координиране на дейността на академията. Премина се, ако мога така да се изразя, на „авариен” вариант: обсъждане и решаване на проблемите „ в крачка”- подготовка по интернет, обсъждане и решаване в УС, паралелно с типичните за него въпроси. Следва да посочим, че и икономическите условия в които живеем и работим в последните години не позволиха разгръщане на дейност, свързана със значими финансови разходи.
С тези няколко отклонения, бих искал предварително да отговоря на въпроси, от рода: Защо не се провеждат повече научни сесии? Защо не се командироват членовете на академията за участия в тях?. Защо не се издава годишникът „Филателия” и др.?
Разбира се, това не означава, че подобни въпроси не следва да се обсъждат.
Независимо от проблемите в ръководството на академията, дейност се осъществяваше и колкото извевадващо да звучи на фона на гореказаното, тя беше значителна. Оказа се, че и при трудни условия, когато има желание за работа, изход от трудните ситуации, се намира.
В следващите текстове, накратко, ще аргументирам това си твърдение:
Първо. Научни сесии.
Така, както беше заложено ив Статута на БФА, всички по-значими събития в живота на СБФ бяха съпътствани и от провеждането на Научни сесии на БФА, както следва:
- Първа научна сесия – 8.10.2005 г. В. Търново. Тема: „Регионалните филателни изложби и краеведчески научно-творчески изследвания”
-Втора научна сесия – 10.10.2008 г. по време на Националната филателна изложба „Пловдив,2008”. Тема „100 години от обявяване Независимостта на България”.
-Трета научна сесия – 29 май 2009 г., по време на Европейската филателна изложба „България,2009”. Тема „130 години Български пощи и Българска пощенска марка”.
-Четвърта научна сесия 29 октомври 2010 г., по време на „Балканфила ,2010” в Пловдив. Тема: Пощенско-филателните материали „Южна България” и „Източна Румелия”.
-Пета научна сесия – 27 май 2011 г. в София, по време на честването на 120-годишнината на филателния печат в България. Теми: Русенските такси -митове и действителност” и представяне на книгата, посветена на научно -изследователската дейност в СБФ – „Филателията -научна и полезна”.
Докладчици на тези сесии, без да цитирам точно докладите, са били: Панайот Курдаланов, Борис Калинков, Людмил Филипов, Симеон Йорданов, Бончо Бонев, проф. Никола Маджаров, инж. Н. Грънчаров, Николай Пенев, Георги Дечев, Богдан Стефанов – част от тях, повече от един път.
По организацията и провеждането на сесиите. Масово посетени, бяха първата и последна сесия. Без да подценявам интересът към темите, причина за това беше и факта, че чрез командировка беше осигурено участие на членовете на академията от провинцията. Масово беше посетена и сесията, проведена по време на ЕФИ. Нейната организация и провеждане обаче, бяха подценени: нямаше предварително определен водещ, нямаше преводач, а в залата имаше много хора, в т.ч. и не малко чуждестранни гости. Положението трябваше да се „спасява” в последния момент. Подчертавам този факт, защото трябва да се има предвид при бъдещи подобни прояви: ясно да бъде дефинирана отговорността за всяко от мероприятията, като не се допуска тяхното съвместяване по време и особено с валидиране на пощенско-филателни издания.
Второ – научни публикации
В условията на криза и невъзможност да се издава годишникът „Филателия” или друго подобно издание, основна база за публикации на научни изследвания и съобщения в областта на филателията се превърна сп. „Филателен преглед”. Освен публикациите на издателя -собственик на списанието Г. Дечев (К. Драгиев и др.), свои публикации през разглеждания период публикуваха инж. Н. Грънчаров, С. Йорданов, ст.н.с. Н. Кюркчиев, Д. Николов, А. Пенчев, Н. Пенев, Г. Попов, К. Стефанов, д-р Г. Табаков, Здр. Торнев, Константин Фичев и др.
Както виждате – все дългогодишни и утвърдени имена в българската филателия!
Наред с тях, през последните години, със сериозни постижения както в изложбената, така и в научно -изследователската работа се наложиха и имената на двама млади наши колеги – членове на БФА Константин Пенков и особено това на Орлин Тодоров от гр.- Дупница. На същите и на другите млади хора в академията и на техни връстници, които ще дойдат в бъдеще, желаем да пренесат в бъдещето идеите на научно -изследователската дейност във филателията и пощенската история , да я обогатяват и развиват.
Тук е мястото да изкажем благодарност на издателя и гл. редактор на сп. Филателен преглед Георги Дечев, най малко за три неща – че съумя да запази списанието, че запази неговия облик и, че предоставя страниците му за публикации на членовете на БФА. За съжаление все по-малко колеги изпращат сериозни и интригуващи изследователски разработки, заслужаващи вниманието на по-широка аудитория, които да намерят място в списанието.
Трето – печатни издания.
Колкото и нелогично да звучи, като се има предвид икономическото състояние на хората, на съюза и на държавата, като цяло, разглежданият период се оказва може би най-плодотворния за последните 20 години, в областта на издателска дейност. „Бял свят” видяха множество издания на тема филателия, нещо с което следва да се гордеем. Защото, голяма част от авторите на тези издания са членове на БФА.
Ще ги изброим, с извинение, ако пропускаме някой от тях:
-Каталог на Българските пощенски марки 1879-2009 г., създаден основно с участието на филателисти, членове на БФА;
-Каталог на българските пощенски цялости - І част, пощенски картички – автор Димитър Монев. На този автор дължим и каталозите на българските монети и фонокарти.
От същия автор са и каталозите за монети и фонокарти, който са част от необходимите помагала и за част от филигталистите.
-„130 години български съобщения – история и съвременност” и „Съобщенията в Габрово – история и съвременност” – Б.Стефанов, Габрово;
-„Балканика – векове, пощи, традиции” и „Одесос -Варна-векове, пощи, традиции” на Борис Калинков, както и „България-Китай-културен туризъм” на Б. Калинков в съавторство с доц. д-р Б. Алексиева и „История с поглед към бъдещето” – на Б.Калинков в съавторство с проф. д-р Д.Раденовски.
-Към този вид дейност на членовете на БФА следва да отнесем и други научно -изследователски разработки, които по една или друга причина не са издадени като отделни книги, на са формирани като такива и са отпечатани и разпространени в необходимия за съответната цел тираж, каквито са разработките на Орлин Тодоров: „Развитие на пощите в Дупнишко (1830-1950)” и „Пощенските съобщения в Рилския манастир”; пътеводителите, издавани от И ван Михайлов.
Вероятно такива разработки са правили и други колеги.
През разглеждания период на пазара излезе и първият български криминален филателен роман на Виктор Топлийски „Филателен Романс”.
- Дело, основно, на членовете на БФА са десетките бюлетини, каталози, плакати, покани, палмареси и др., изготвяни по време, както на филателните изложби от национално и международно значение, така и за местните такива, провеждани в София Г. Оряховица, Силистра и др.
Без да е самостоятелна заслуга на СБФ и БФА, но с принос като консултанти на отделни членове е едно престижно издание на „Българки пощи” ЕАД и ДИА – „130 години Български пощи -история на една държавност” (2009 г.).
Вероятно има и други издания – дело на членове на академията или на тема филателия и пощенска история, независимо от авторството, които пропускаме или не са ни известни. Надяваме се, чрез вашите изказвания да попълним пропуските. Още по-важно е копие от тези разработки да бъдат депозирани в библиотеката на СБФ и БФА, каквато е практиката още от 1927 г., когато се създава първата филателна библиотека у нас.

4.Иложбена дейност.
С удовлетворение следва да констатираме, че наред с другата своя дейност, много от членовете на БФА са и изложители и успешно участват във филателни изложби от национално и международно значение. С най-много участия в изложби, при това повече от тях самостоятелни е неуморимият Симеон Йорданов, за което следва да му изкажем специална благодарност.
Безспорно, най-успешен участник в Европейските и Световни изложби е председателят на БФА и на СБФ Г-н Спас Панчев. За тези му успехи и цялостната му дейност, през 2010 г. Г-н Панчев беше избран за почетен член на Европейската филателна академия – най престижната филателна институция в света, която наброява само 150 члена.
Успешно се представят в национални и международни изложби и членовете на БФА –Иван Бърнев, Иван Панайотов, Констонтин Пенков, Орлин Тодоров, Сергей Магдичев, Стефан Стефанов, Бончо Бонев,
* * *
В заключение на настоящето изложение – няколко думи за организационното състояние на БФА.
Действителните членове на БФА към настоящето наше събрание са 40. Без да бъда съвсем точен, не повече от 5 са на възраст до 50 г. , по-голяма част от останалите са над и около 70 години. Тъжна статистика. Тя навява лоши размисли: кои са тези, които ще продължат традициите на научно -изследователската дейност в българската филателия!
Това е много важно и върху него трябва да работим и променяме.
Благодаря за вниманието. 

 Богдан Стефанов.
  25.11.2011 г.
  София

 

 

С Т А Т У Т

на Българска Филателна академия

при Съюза на българските филателисти

 Чл. 1. Българската филателна академия (БФА) е творческо -методично звено към Съюза на българските филателисти (СБФ) с предмет на дейност организиране и извършване на научно -изследователска, проучвателна, консултантска и издателска дейност в областта на филателията и пощенско -филателната история.
/1/ БФА подпомага СБФ в областта на изложбено -творческата дейност и маркоиздаването, както и други институции, поискали съдействие и консултации, в областта на нейните компетенции.
Чл. 2. Българската филателна академия е приемник на Научно –
информационния център по филателия (НИЦФ) към Съюза на българските филателисти и неговите членове, към дата на учредяване на Академията, са нейни членове и основатели.
Чл. 3. За член на БФА може да кандидатства всеки български и чуждестранен гражданин- редовен член на СБФ, който работи активно в някоя от областите, които са предмет на дейност на ФА и има обществено признати постижения: научно -изследователски разработки, получили положителна оценка след рецензиране (публикувани или депозирани в научната библиотека на СБФ); филателен експонат, допуснат до участие поне в една балканска, европейска или световна филателна изложба; съдия (жури) с ФИП категория.
/1/. Приемането на нови членове става на основание лична молба по образец. Молбата, заедно със справка за съответствие с критериите по предходната алинея, се докладват от научния секретар пред Управителния съвет на БФА, който я утвърждава или отказва.
/2./ БФА може да избира Почетни членове – чуждестранни и български. За такива се предлагат изявени филателисти от страната и чужбина, със съществен принос за развитието на научно -изследователската и изложбена дейност в България. Предложенията се правят от минимум двама членове на БФА. Предложението, заедно със Справка за приноса на кандидата за развитието на българската филателия се разглеждат от УС, който потвърждава или отхвърля предложението.
Потвърдените от УС кандидатури се предлагат за утвърждаване на следващата научна сесия или Общо събрание на академията. И в двата случая утвърждаването на кандидатурите става с обикновено мнозинство на присъстващите членове.
/3/ УС уведомява писмено приетите за членове и почетни членове на БФА – български и чуждестранни граждани.
/4/ УС не мотивира отказа си да удовлетвори молби и предложения за нови членове и почетни членове на БФА.
/5/ На членовете на ФА се връчват удостоверения, по образец.
/6/ Информация за новоприетите членове на БФА се публикува в сп. Филателен преглед.
Чл. 3 Членовете на ФА заплащат членски внос, както следва:
-при приемането - встъпителна вноска в размер на 20 (двадесет) лева;
-редовна годишна вноска в размер на 10 (десет) лева.
/1/. Почетните членове на БФА – чуждестранни и български не заплащат встъпителен и годишен членски внос.
Чл.4. БФА приема дарения – от български и чуждестранни физически и юридически лица.
/1/. Постъпленията от членски внос и дарения се съхраняват в касата на СБФ по отделна сметка и се използват само за дейността на БФА.
Чл. 5. БФА провежда най-малко една научна сесия годишно, по време на филателни изложби или други значими филателни прояви в столицата или други градове на страната.
Чл. 6.Научно-изследователската дейност на СБФ се организира и ръководи от УС, в координация с УС на СБФ.
/1/ Научно -изследователските разработки се утвърждават за печат след рецензиране, от компетентни по темата – един или повече експерти, определени от УС.
Чл. 7. Издателската дейност на БФА се осъществява чрез СБФ и сп. „Филателен преглед” в зависимост от финансовите възможности на СБФ.
/1/ БФА издава Годишник (сборник) в който се включват утвърдените от УС научно -изследователски разработки на членове на ФА.
/2/ БФА издава или участва в издаването на монографии, студии, каталози, справочници и др., на филателни теми, съобразно финансовите и творчески възможности.
/3/ БФА издава периодично Сборник –албум с биографични справки на членовете.
/4/ Почетните членове на ФА получават печатните издания на БФА безплатно.
Чл. 8. УС на БФА насърчава и стимулира участието на своите членове в национални и международни филателни изложби, под патронажа на СБФ.
Чл. 9.Органи за управление:
1. Общо с

Партньори: Тангра7