Съюз на Българските Филателисти

• 31 март 1893 г. На тази дата преди сто години неколцина ентусиасти учредяват в Пловдив първото филателно дружество в България. Началото е поставено.

• На 15 октомври 1893 г. дружеството, което вече наброява 50 члена, издава свой печатен орган “Глас на българското тимброфилско дружество”. Това е второто в България филателно списание след месечния лист “Тимброфил”, издаден през 1891 г. в Панагюрище от просветния и родолюбив българин Атанас Кирилов.

• Пак в Пловдив в тези години Христо Г. Данов издава първия български “Албум за марките от цял свят”.

• През 1893 г. на световното изложение в Чикаго българският търговец Самуел Блаущайн показва на своя щанд български и чуждестранни тимбри – това научаваме от пътеписа на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”.

• До 1921 г. други филателни дружества не са учредявани, но в различни градове на страната има групи на колеционери, които кореспондирали помежду си и разменяли пощенски марки. Затова пък се появяват редица филателни издания: през 1909 г. – сп. “Международен преглед”, с издател и редактор Васил Апостолов от София; 1911 г. – сп. “Ла Бюлгари”, редактирано от Симо П. Симов от Плевен; 1920 г. – “Пълно ръководство за събиране, опазване, оценяване и запазване на унищожените пощенски марки и каталог на българските пощенски марки до 1921 г.”.

• След Първата световна война интересът към филателията нараства. През 1921 г. е възстановено филателното дружество в Пловдив, а до 1927 г. излизат в различни градове и с различна продължителност 38 филателни издания: в София – 14, в Плевен – 4, в Бургас, Пловдив, Свищов и Търговище – по 3, във Варна и Горна Оряховица – по 2, и в Лом, Панагюрище, Русе и Търново – по едно.

• През 1924 г. е издадена първата пощенско-филателна книга у нас – “История на пощата от най-старо време до днес” – автор Киро Петров.

• През 1926 г. излиза първият брой на сп. “Пощенска марка” – отначало като “Орган на българските събирачи на пощенски марки”, с редактор Димитър Ив. Гошев, после като орган на “Първото българско филателистическо дружество в София” и най-накрая, през 1938 г. става орган на Съюза на българските марколюбителски дружества с гл. редактор Стефан Симов.

• На 27 ноември 1925 г. е основано филателно дружество в София с председател Борис Хаджикалчов. От юни 1926 г. дружеството организира седмични срещи за размяна на пощенски марки.

• Първата филателна библиотека се създава в София през 1927 г., когато Борис Хаджикалчов подарява на дружеството около 200 тома наша и чуждестранна филателна литература.

• През 1928 г. е създадена първата младежка секция към софийското филателно дружество.

• Първата филателна изложба у нас, организирана през 1930 г., се е състояла на партерния етаж на издателството на Христо Г. Данов в София.

• От 1937 г. до 1947 г. излиза сп. “Българска марка”. Негов редактор и издател е филателният деятел и търговец на пощенски марки Симеон Чаръкчиев (1914-1993 г.). Негово дело е и каталогът на българските пощенски марки “Сима”, издаван до 1958 г.

• На 10 ноември 1037 г. в София е учредено ново дружество с името “Балкан-клуб”, а на 25 ноември 1937 г. група учени и общественици създават Научен филателистически клуб – София, с председател проф. Рафаил Попов, директор на Народния археологически музей.

• През 1937 г. са основани филателните дружества в Горна Джумая, Стара Загора, Видин, Пазарджик, Казанлък и Велико Търново. Същата година видният софийски филателист Димитър Гошев издава каталога “ДИГЕ”.

• На 16 – 17 юни 1938 г. е проведен Учредителният конгрес на Съюза на българските марколюбителски дружества. На конгреса участват делегати от трите софийски дружества, както и дружествата във Велико Търново, Нова Загора, Пазарджик, Русе, Стара Загора.

• По същото време са съществували и дружества в Габрово, Варна, Казанлък, Дупница, но те не са изпратили делегати.

• Вацлав Стари, член на софийското дружество, участва за първи път на международна изложба – “Братислава 38” – и завоюва II награда и сребърен медал.

• На 7.II. 1943 г. е учредено кооперативното сдружение “Пощенска марка”. Осем месеца по-късно – на 31.X. 1943 г., кооперацията провежда своя първи търг в салона на читалище “Славянска беседа” в София.

• През 1946 г. е честван за първи път Ден на българските пощенски марки с активното участие на членовете на Съюза.

• От 26 октомври до 1 ноември 1947 г. в София е организирана първата международна филателна изложба у нас. Издадена е пощенска карта и е използван специален печат.

• През 1948 г. кооперация “Пощенска марка” издава първите официални карти-максимум с марките от поредицата “Заслужили поети и писатели”. През тази година се организира в София и първата максимафилна изложба. Това е втората изложба в света след тази в Дижон, Франция.

• По инициатива на Симеон Чаръкчиев е създаден Научен институт по филателия през 1949 г. За председател е избран Елин Пелин. През 1968 г. този институт е възстановен, а от 1981 г. се преименува на Научно-информационен център за филателия. От 2006 г. става Филателна академия към Съюза на българските филателисти.

• Първият младежки филателен кръжок в нашата страна е създаден в Двореца на пионерите в София. Занятията се провеждат пруз учебната 1957-1958 г. и негов ръководител е столичният филателист Мирослав Токлуджанов. По същото време Иван Даскалов води занимания по филателия с ученици в гр. Плевен и пише първия учебник в България, издаден през 1965 г.

• От 1.I. 1959 г. се възстановява издаването на сп. “Филателен преглед”, което става орган на Министерството на транспорта и съобщенията и Съюза на българските филателисти.

• За първи път българските филателисти участват на световна изложба в Полша през 1960 г. Те се представят с два експоната: “България – класика” на Петко Караиванов и “САЩ – класика” на арх. Григор Михайлов. На двата експоната са присъдени бронзови медали.

• Първата национална филателна изложба “СОФИЯ 64” се е състояла от 3 до 18 октомври 1964 г. Участват 68 експоната, разположени върху 260 изложбени табла.

• На 18.V.1965 г. в “Държавен вестник” е публикувано разпореждане № 100 на Министерския съвет на НР България за развитието на филателията у нас.

• По инициатива на Министерство на транспорта и съобщенията и Съюза на българските филателисти от 7 до 15 август във Варна се провежда първата общобалканска филателна изложба “БАЛКАНФИЛА – ВАРНА 1965”. На около 800 табла са показани 292 експоната. Голямата национална награда и златен медал са присъдени на д-р Теодор Попов от Русе. В България са проведени още две изложби БАЛКАНФИЛА – през 1975 г. в София и през 1985 г. във Варна.

• Първата национална младежка филателна изложба се е състояла от 15 до 22 октомври 1967 г. в гр. Пловдив. Най-много участици е имало от София – 29, Пловдив – 9, Велико Търново – 4, Горна Оряховица – 3, и Ямбол – 2, осем градове се представят с по един експонат.

I. СВЕТОВНА  ФИЛАТЕЛНА  ИЗЛОЖБА  “СОФИЯ 1969”.

Дати: 31 май – 8 юни 1969 г.

Място: Софийска градска галерия, фоайето на Софийския университет “Климент Охридски” и зала “Фестивална”.

Участници: 62 пощенски администрации и филателисти от 50 страни – общо 930 изложители, показващи експонати върху 4700 изложбени плоскости.

Съпътстващи прояви: 38-ми конгрес на Световната филателна федерация (ФИП), конгрес на АИЖП (Международна асоциация на фурналисти  филателисти), експозиция на Британския национален музей – секция “Филателия” балонна поща, тържествено честване 90-годишнината на българските пощи, симпозиум на българските пощенски марки и др.

• Първата младежка международна филателна изложба се е състояла в дните на IX световен фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. На 133 табла са показани 50 експоната на филателисти от 19 страни.

• От януари 1971 г. започва издаването на сп. “Млад филателист”,което в продължение на повече от 10 години бе издание на Комисията за работа с младежта при СБФ. Главен редактор – Христо Николчев.

• През м. май 1974 г. в София е проведена Световната младежка изложба “МЛАДОСТ 74”с участието на 189 експонати на филателисти от 52 страни.

• Със заповед на Министерството на народната просвета от учебната 1977/1978 г. младежките филателни кръжоци са включени като извънучилищна форма на дейност в Движението за техническо и научно творчество на младежта. Първата програма за младежки филателни кръжоци е утвърдена от Министерството на просветата през 1964 г., а по-късно – 1975 г., е утвърдена нова актуализирана програма с 64 учебни часове.

• На 29 септември 1978 г. Съюзът на българските филателисти е награден от Държавния съвет на НР България с орден “Кирил и Методий” – I степен, за неговата изключителна народополезна дейност.

• По инициатива на Горноорховското филателно дружество от 11 до 20 март 1978 г. е проведена Първата национална изложба за максимафилия. Участват 37 експоната, разположени върху 150 табла.

II. СВЕТОВНА  ФИЛАТЕЛНА  ИЗЛОЖБА  “ФИЛАСЕРДИКА ’79”

Дати: 18 – 27 май 1979 г.

Място: София, зала “Универсиада”, зала “Фестивална” и зала “Академик”.

Участници: близо 900 експоната от  102 страни, с около 1000 експоната, показани на 5000 изложбени плоскости.

Съпътстващи прояви: 48. конгрес на Световната филателна федерация (ФИП), тържествено честване 100-годишнината на пощенските съобщения в България, първи фестивал на филателни филми, изложба за 100-годишнината на София – столица на България, среща с екипажа на космическия кораб “Союз-33” и др.

• На 19 и 20 юли 1980 г. в Берковица е проведен първият курс за подготовка на членове на жури за младежки изложби.

• На 12.XI.1983 г. бе проведена Първата сесия на Научно-информационния център по филателия към СБФ. Тогава излиза от печат книжка № 1 на годишния сборник “Филателия 83”.

• От 5 до 11 октомври 1984 г. Плевен е домакин на световната младежка филателна изложба  “МЛАДОСТ’ 84”. Участват изложители от 35 страни с близо 400 експоната. От България най-добре се представя Людмила Йорданова (София).

III. СВЕТОВНА  ФИЛАТЕЛНА  ИЗЛОЖБА  “БЪЛГАРИЯ ’89”

Дати: 22 – 31 май 1989 г.

Място: София, Национален дворец на културата.

Участници: 1021 експоната на 136 пощенски администрации, 12 музея, и на филателисти от 58 страни, показани на близо 4000 изложбени плоскости.

Съпътстващи прояви: 12 тематични изложби на ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, Асоциация “Съобщения”, БОК и др. Разкрити са 40 рекламни и търговски щандове на 47 фирми, конгрес на ФИП, детска филателна работилница, конкурси и др.

• След Лозана, Рим и Сеул,  град Варна става домакин на световна изложба за олимпийска и спортна филателия “ОЛИМФИЛЕКС’ 90”. Представени са 270 експоната на 89 пощенски администрации и музеи, и на филателисти от 26 страни.

• След Гърция и Румъния, България е третата страна, домакин на международна изложба за максимафилия “БАЛКАНМАКС’ 93”. В изложбената зала на Димитровград са представени 28 български и 20 чуждестранни експоната.  
• Първият панаир на пощенската марка е организиран през м. май 1993 г. в гр. Габрово.

IV. ЕВРОПЕЙСКА  ФИЛАТЕЛНА  ИЗЛОЖБА  “БЪЛГАРИЯ ’99”

Дати: 5 – 10 октомври 1999 г.

Място: София, Национален дворец на културата.

Участници: близо 250 експоната, показани на около 1100 изложбени плоскости.

Съпътстващи прояви: 9 тематични изложби за 120-годишнината на българските съобщения, на съвременните комуникации, “София – някога и сега”, на художници – автори на пощенски марки, “Монетосеченето в България” и др.; атракция с представянето на най-редките марки в света, програма за деца и ученици, семинари, състезание на пощальони, сесия на Международната асоциация на журналистите филателисти и др.

• През 2001 г. в гр. Севлиево е проведена международната младежка изложба “България – Германия – Франция”; през 2002 г. в гр. Плевен е организиран Балкански шампионат по филателия “БАЛКАНМАКС’ 2009”; през 2003 г. и през 2008 г. в гр. Пловдив се състояха традиционните национални филателни изложби.
• Гр. Варна стана домакин на международната филателна изложба “ЕВРОМИНИМАКС 2004”, а в гр. Враца и гр. Сливен се проведоха  националните младежки изложби – съответно през 2006 и 2007 г.

V. ЕВРОПЕЙСКА  ФИЛАТЕЛНА  ИЗЛОЖБА  БЪЛГАРИЯ 2009

Дати: 27 – 31 май 2009 г.

Място: София, Национален дворец на културата.

Участници: 284 експоната от 42 страни, показани на около 1200 изложбени плоскости.

Съпътстващи прояви: честване 20-годишнината на Европейската филателна федерация (ФЕПА), изложба на Фонд “13 века България”, изложби “Хоби” и “Детски рисунки – проекти на пощенски марки”, сесия на Филателната академия при СБФ, семинари за максимафилия и астрофилателия, заседание на председателите на филателните федерации от балканските страни и др.

ПОЧЕТНИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛАТЕЛИСТИ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛАТЕЛИСТИ